Преди няколко дена пишейки си с една приятелка на няколко пъти казах „извинявай”. „благодаря” и други такива. Тя ми каза че прекалявам с любезностите, а аз гледах тъпо. Та защо да прекалявам, нали точнот ези думи показват загриженост към другия. Показват че не стр безразлични към него, че искате да се чувства добре и комфортно. За това защо толко рядко се чува извинявай, благодаря, заповядай, моля... Използвам ги винаги, със и без причина. По-добре другия да се усмихне на извинението и да каже няма нищо, спокойно, от колкото да се ядоса че си го пренебрегнал. Тези думи изразяват загриженост, така не могат да ви земат за егоист. Пък и дори да не го познавате, защо да не използвате тези думи. Ше направите впечетлние за възпитан и тн. Но най вече със повод или без овод, дори да не сте сиг че сте сбъркали, кажете едно извинявай на приятелите си и на най-близките си хора. И го казвайте по-есто. Така те ше разберат че не са някой непознат от някаде си, ще се почувстват сигурни, ще знаят че някой е загрижен за тях и че не сте им безразлични. Бъдете мили с тях, заслужава си! И благодаря че четете това.